МОМА1, зват. мо̀ме и (диал.) мо̀мне, ж. Девойка, която вече е станала на възраст за женене. Но Божура сега беше мома. Големите черни очи на предишното зиморничево циганче гледаха дръзко, дяволито, снагата ѝ беше се източила, тънка, гъвкава, разцъфнала като дива шипка. Й. Йовков, СЛ, 58. А Райка като цвете в градина . И ей я вече и мома! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 8. — Реших да се оженя. И мома съм си избрал. Коминкина Цвета. Че тя кога стана мома! Вчера беше дете. Елин Пелин, Съч. III, 101-102. — Можех, даскале, аз и сега да си живея на село, ама... Той се изкашля смутен и току продължи с твърд глас. Имах аз сестра. Мома. Немаше ни седемнайсет години. Полякът, Меемед ага му викахме, почна да я задиря. Д. Талев, ПК, 158. // Неомъжена жена. — Я да те оженим бе, а? Я се остави, холан! Не, не, шегата настрана, ожени се наистина, ще ти намерим тука някоя мома. Ал. Константинов, Съч., 269. — Честна дума ви казвам, че аз предпочитам да остана всякога мома, отколкото да се продам тъй евтино. Елин Пелин, Съч. I, 146. Доста си мома ходила, / отсега глава превързвай, / отсега кахър да береш. Нар. пес., Ив. Хаджийски, БДНН I, 109. — Че йоще ли, Йонке ле, мома одиш, / мома одиш, света гориш, / света гориш, мене лъжеш? Нар. пес., СбВСтТ, 580. // Нар. Обръщение, обикн. към млада жена. Тогава някак глухо произнасяше: Е па, Стойно, снахо, стара съм, моме. Недовиждам вече. Кр. Григоров, Р, 139. — Защо толкова бързате? Останете да ви нагостим! Моме, не сме гладни! отговори Филчо. К. Петканов, Х, 133-134. Генко пламна. Моме! Минка се яви плаха и разтреперана. От днес нататък от прага навън да не си мръднала. Тук, вкъщи и толкоз! Каза и отряза. Ц. Церковски, Съч. III, 87-88.

◊ Стара мома. Разг. Неомъжена жена, която е преминала обичайната възраст за сключване на брак. — Куна защо не се омъжи? Стара мома ли ще остане? К. Петканов, МЗК, 219.

~ Мома под корито. Диал. Девойка, която не трябва да се ожени, защото има по-голяма неомъжена сестра или по-голям неженен брат. Мъча се да изкарам от две баби мома. Диал. Ирон. Полагам безполезни усилия за нещо неосъществимо. Сама мома дома дошла. Диал. За неочаквана изгода, сполука.

МОМА̀2 ж. Рядко. Карта за игра с изображение на жена; дама. — Цакам. Не бързай. Размеси картите... Дай момата. Остави попа. К. Калчев, ПИЖ, 63.


Източник: Речник на българския език (онлайн)