МОМЀ, мн. та, ср. Диал. Умал. от мома; момле, момица, момичка, моминка, момя. „От мамината прикя чергата .. Моме още е била, кога я е тъкала, никога я не постла дома, все викаше, че я пази за някой голям ден, за голяма радост“. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 480. И после някак изведнъж заговорва за чорбаджи Христо, за щерка му. — Такова моме нямаме в целия град, Цвятко. И гиздава, и работлива. П. Константинов, ПИГ, 168. Милно се Драган молеше: / — Кротко люлейте момето, / .. / Кя паднет, кя се отепат! Нар. пес., СбАИ, 282. Момето ми плачеше, / ситна роса росеше; / момето се насмеа, / ясно сънца угреа. Нар. пес., СбБрМ, 302.