МО̀МИН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на мома, който се отнася до мома; момински. Алената пребрадка със сърмените краища се поиздига. Под нея огрява чудно момино лице. Елин Пелин, Съч. III, 94. Нищо по-добре, по-красноречиво не можеше да има за ответ от израза на тези очи момини, очи — росен синчец. Г. Манов, КД, 58. Отколе клепалото отзвъни и вече на моравата се извиваше лудо момино хоро. П. Михайлов, ПЗ, 94. Цветето е расло в момина градина, с роса е поено, със слънце е шарено. К. Петканов, Х, 190. От пръв път момините родители никога не дават отговор. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 54. Ако зажалиш нявга за момини устни, — / прескочи нощем / портите пусти. / С одринско вино, с люта ракия / момини устни ще те опият. М. Минева, МП, 6. „Проклет да йе, кой си мома люби, / да я люби, па да я не земе!“ / .. / Че де седя господ, де слуша, / та послуша таз момина клетва. Нар. пес., СбНУ ХL VI, 194-195.
2. Като същ. момино ср. Диал. Пари, които се дават от сватбари на булка. момини мн. Диал. Роднини на момата, които я придружават до момъка (при сватба). Към десет часа започнаха да пристигат момините .. — Дайте да гласим булката! .. — Ей, момичета, хайде, помагайте да гласим булката де! За какво сте момини, а? М. Ягодов, ГП, 290. <У> момини. Разг. Домът на момата (при сватба). Не след мого време момъкът праща у момини годежници. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 54.
◊ Момина сълза. Многогодишно тревисто растение с дребни, бели ароматни цветове. Convallaria majalis. Момино сърце. Градинско цвете с розово-червени сърцевидни цветове; дамско сърце. Dielytra spectabilis.
> У момини тъпан бие, у момкови хабер нямат. Диал. Употребява се, когато някой очаква внимателно посрещане и големи почести, а посрещачите го приемат равнодушно.