МОМЍНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е присъщ, свойствен на мома1. Наместо предишното голобрадо момче, .., с една почти моминска срамежливост, .., сега се яви заякнал и възмъжал левент. Й. Йовков, Ж 1945, 52. Лицето ѝ, обхванато под едва закръглената гушка от бялата коприна на блузата ѝ, поруменяло от смущение, изглеждаше още по-младо със своята моминска, чиста свежест. Д. Талев, ПК, 413. То [девойчето] бе още намусено и строго .. Мразеше ли ме то мене, .., или това бе просто от един момински свян? Д. Калфов, ПЮН, 56. Милка сега, при сиянието на утринта, освежена от здравия сън, беше очарователна в своята моминска красота. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 36. Тая доблестна мома от дохожданието още на апостолите нея зима престанала да се занимава със своята моминска работа. Главното ѝ занимание е било да приготовлява на баща си книжни фишеци. З. Стоянов, ЗБВ I, 356.
2. Момин. Мургавото девойче веднага дойде. Черните му като смола плитки висяха отпред върху бялата рокля, която придаваше на високата му моминска снага непорочност и чистота. Ем. Станев, ИК I и II, 230. Тя [девойката] се усмихваше и не ме кореше, че съм влязъл в нейната моминска стая. И. Петров, ЛСГ, 64. Как треперат треперушки, / тъй трепери момку сърце / за моминско бяло лице, / за момински тънки вежди, / за момински черни очи. Нар. пес., СбНУ III, 47.
МОМЍНСКИ. 1. Нареч. от прил. момински (в 1 знач.); като мома, като на мома. Жена му, изтерзана от тревогата през дългата раздяла, .. беше дала изблик на радостните си чувства и го посрещна така момински живо, че на Койно му стана неловко. Х. Русев, ПС, 193. Нежният и куцичък доктор Сами Меворах, с мека къдрава коса и с момински розово лице, .., го следваше някак припряно. Д. Ангелов, ЖС, 39.
2. В съчет.: По момински. По същия начин като мома. Тя [Койка] оживено бърбореше на децата за новата служба на баща им, ..; доде им разправяше, изплакна лицето си с малко вода, забради се назад по момински, бодна на ухото си една китка, от което лицето ѝ се поразхубави. Ил. Волен, БХ, 47. С дълги черни коси, които и сега носеше по момински пуснати, цяла лъхаща свежест и сила, Велка умееше да работи, да се радва и да се възхищава. Н. Каралиева, Н, 78.