МОМЍНСТВО, мн. няма, ср. 1. Време, период от живота на жената, прекарано като мома; девичество, девство. После, през краткото си моминство, тя гласеше братчетата и сестричетата си за училище. Г. Караславов, ОХ I, 9. Мама не беше склонна да омъжи сестра ми толкова малка. Защо да се зачерня на шестнадесет години? Не е разбрала още нищо от моминството си. К. Калчев, ПИЖ, 104. Изправиха се за миг пред очите ѝ и нейното моминство, и нейните срещи с Младенча вечер пред тях под върбето. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 111. Тя си спомни моминството, любовта си към Павла. Много искаше тя да му стане жена. К. Петканов, ОБ, 167-168.— Ти ли си, Севд! — възкликваше мама, познала дружката си от моминство. Кр. Григоров, ОНУ, 91.
2. Целомъдрие на мома; девственост, девство. Нещо по-страшно от мъките на стенещите беше притъпило в душата ѝ всичко друго и беше оставило само мъките по озлочестеното ѝ моминство, неспособна да го възвърне, безсилна да го отмъсти. Х. Русев, ПС, 209. Подир малко Росинка влезе в стаята и мина край Евгени. Полата ѝ досегна коленете му и на него се стори, че никога в живота си не е преживявал нещо по-хубаво от това леко докосване. Стори му се, че го обвея ароматът на самото ѝ моминство. Д. Ангелов, ЖС, 245. Със таз възглавница — така / я [девойката] взех в прегръдките си аз. / Тя трепна в моите ръце / и каза, като в мен се сви: / „О, ако има в теб сърце, / моминството ми остави“. Вл. Свинтила, Худ С I (превод), 388. И йе далеко отишла / у пусти гори зелени / до самодивски селища / на моминския кладенец: / там се Марийка окъпа, / моминството ѝ се повърна, че у мамини си отиде. Нар. пес., СбАД, 9.