МОМЍЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете от женски пол; женска рожба. Едва петото или шестото дете можа да се зачува. То бе момиче. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 170. Новото училище, .., шумеше с няколкостотин деца, момчета и момичета. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 7. — Хайде, хайде .., нека ти е живо, а̀ко е момиче. Д. Талев, ЖС, 94. Като напуснал [царят] първата си жена, която била тежка, дал ѝ едно голямо място да си влада на него и ѝ заръчал: ако роди момиче — да си седи при нея, тя да си го гледа. Нар. прик., Христом. ВВ II, 30. На г. Салчо ся добиха тия дни близнета момче и момиче Йованчо и Еленка. АНГ I, 396. // Със съгл. или несъгл. опред. Дъщеря. — Чие си момиче? .. — На Никола воденичаря. Елин Пелин, Съч. II, 45. Няколко жени си закриха очите, а момичето на г. Дочковича се притисна до баща си и прошепна: страх ме е. Ив. Вазов, Съч. VI, 28. Прости ми, горо, прости ми! / Че ща дома да си ида, / мама да ме погоди, / погоди, йоще ожени / за поповото момиче, / попово Попниколово. Нар. пес., Христом. ВВ II, 213.
2. Девойка, мома. Отзад в каруцата, .., лежеше друга жена, по-малка, навярно момиче. Й. Йовков, ΒΑΧ, 110. Краличът, скрит в дупката си, подникна и видя воденичаря, едър, сух селянин, а до него едно момиче в късо мораво сукманче и босо — вероятно дъщеря му. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 19. Та па заръча и той майци ѝ да дири и пита за лекове, .. Нали тя им е едничка и е вече момиче за годяване? Т. Влайков, Съч. I, 1945, 41. Намислих да направя нечто, което да бъде и за обща полза .. Именно: да приканя по-големите села в епархията да проводят по едно момиче .., та в две-три години да може да доучи за учителка. АНГ I, 283. — Момиче, кузум севдице, / ти мене земи, момиче, / .. / Я си сам къща йоградил, / къща сас ново дюкянче, / ни [ние] двама с тебе жде седим. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 137.
3. Остар. Разг. Домашна прислужница. Позволи ми, .., драга Евгенио, да те видя. Отдели от времето си един час и излез по 10 часа да се разходим в Борисовата градина .. Очаквам отговора ти с нетърпение по момичето. Ив. Вазов, ПЕМ, 134-135.
◊ Криво момиче. Диал. Дребно полско цвете с начупено коленчато стъбло. От двете страни на пътеката са нацъфтели много цветя: и синчец, и криво момиче, и лайкучка. Т. Влайков, Пр I, 203.
> Язък за момичето, изгоря момчето; Язък за момичето, че изгори момчето. Ирон. Употребява се за мома и ерген, които дружат или са се оженили — за подчертаване, че и двамата имат еднакви недостатъци.