МОМЍЧЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на момиче. Здрави момчешки и момичешки образи с изрусели от слънцето коси, изпечени лица, .. Значката на републиката свети върху петлиците им. З. Сребров, Избр. разк., 179. Тя се настаняваше удобно на дивана, на който спеше, с подвити под себе си крака, момичешките ѝ колене светеха над зеленикавото одеяло като малки вечерни луни. П. Вежинов, Б, 52. Скоро момчетата излязоха на улицата .. В тоя миг зад гърба им се понесе момичешко гласче: — Пешка-а. П. Вежинов, СО, 12. Тих, спретнат дом, прозореца отворен, / луна злати момичешки коси. Сл. Красински, БН, 113.
2. Който е присъщ, свойствен на момиче. Нисичкият шофьор веднага отвори една от кутиите цигари, .. На вътрешната страна на капака ѝ бе написано с кръгъл момичешки почерк: „Боецо, отмъсти за черните забрадки!“ П. Вежинов, НС, 29. — Тя не е имала с него нищо сериозно .. То е било само увлечение, момичешка работа. Ем. Станев, ИК I и II, 208. Наташа крачеше с малка момичешка стъпка до най-силния сред силните мъже на планетата. Л. Стефанова, ВМД, 94-95.