МОМЍЧКА ж. Диал. Умал. от мома; момѐ, момица, моминка, момле, момя. — А Кина дете ли я смяташ? — Та дете е, разбира се. Момичка, на седемнайсет-осемнайсет години. Д. Ангелов, ЖС, 468. Момичките, .. — пъргави, неспокойни, пъстри като цветя. Притичват от чешмата за вода и бързешком се връщат. Н. Стефанова, РП, 101. Уловявам стражара манастирски, .., вмъквам се вътре, дето момите спят, обирам им дрехите, .. Да беше видял .. Бедните момички в тъмнината търсят дрехите си, плачат, увиват се. Н. Бончев, Р (превод), 45.