МО̀МКО, мн. няма, м. Нар.-поет. Момък. Занаглася тамбурата момко млади — / стар кадия по брадата се поглади. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 16. Момко се напусто крий — / любе го и скрит намира. Π. Π. Славйков, Събр. съч. I, 114.
