МОМЛЯ̀ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Момиче (в 1 и 2 знач.). Отидох веднъж на пазар в града, бях си момляче вече и с дружки от селото се разхождахме по широкия мост. Кр. Григоров, Н, 49. Две малки момлячета и една стара жена събираха ръкойките. Елин Пелин, Съч. I, 48. Третята най-малечката [сестра] па рекла: „А менека па царо да оке да ме земе, я друго нищо не мога да му напраа, а ке му рода две близнета, едно момче и едно момляче“. Нар. прик., СбНУ Х, 162.
— Друга форма: мοмя̀че.