МОМУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от момувам и от момувам се. Колко малко беше хубавото в живота ѝ [на Севда]. Ученичеството, после онова време, когато на момичето вкъщи гледат като на товар, който трябва да се изхвърли след време, краткото момуване и първите закачки с ергените. Г. Караславов, С, 225. Така и продължаваше тя да кара свойто момуване — отдалеч само да гледа хорото, отдалеч да гледа и ергенете. Т. Влайков, Съч. II, 243.