МОМЧА̀К, мн. -ци, м. Диал. Момче1, момък. Овните се донесват тържествено. Отиват един-двама момчаци престройници от зетова страна заедно със свирците там, откъдето им се известило, че има да превземат овена. СбНУКШ ч. III, 77. Най-после се престрашила майкята. Ошла [отишла], разкарала ги, кога гледа — наместо змейо — млад момчак, да му се ненагледаш. Нар. прик., СбНУ ХI, 420.