МОНАХЍНЯ ж. Църк. Жена, която е дала обет да води аскетичен живот в манастир, съобразно с църковните канони; калугерка. После покровителката ѝ я направи „послушница“ в метоха, сиреч момиче, което се приготвя за монахиня. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 66. Княгинята лежеше на своето тясно моминско легло с широко разкрити трескави очи, които не виждаха нищо .. През спуснатите завеси на прозорците проникваше отбоят на църковните камбани — монахините от манастира на Светия кръст се молеха усърдно за нея. Ст. Загорчинов, ЛСС, 5. Тя беше завършила френския колеж „Санта Мария“, където навремето френски мисионери и католишки монахини подготвяха дъщерите на софийските буржоа за ролята им на божи наложници и изящни съпруги. Ем. Манов, ДСР, 250.