МОНА̀ШЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от монах. — Душата ми копнее за тиха монашеска килия във вашата света обител, далеч от световните суети и шумове. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 26. И когато стана на двадесет години, подстригаха го в монашески чин и го приеха в братството под името Еникий. Елин Пелин, Съч. IV, 86. И накрая смирено навлече монашеска власеница, .. и остана до смъртта си там [в Рилската обител] като прост монах Харитон. П. Константинов, ПИГ, 20.
МОНА̀ШЕСКИ. Нареч. от монашески. По-късно заживя монашески, аскетично привързан към делото, което го правеше колкото предан, толкова и опасен за революцията. Д. Вълев, Ж, 132.