МОНА̀ШЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Състояние, положение, дейност на монах. Към такова отчуждение от света все още го [Π. Р. Славейков] е примамвало съзнанието, че по онова време за човек като него, „син на клета страна“ — .. едва ли не единственото поприще е било монашеството. Π. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 60. За да угоди на вуйчо си, Левски приел монашеството и станал дякон. Ист. Х и ХI кл, 143.
2. Събир. Всички монаси като общност. Монахът — наред с поне половината тогавашно монашество и значителен брой цивилни — се трудел над „философския камък“. В. Мутафчиева, ИКМ, 123. Във всеки век е имало по няколко чисти и енергически людие. Тези хора с проповядвание против пороците, с думи и примери, умирали с простодушната надежда, че са спасили завинаги честта и достойнството на католическото монашество. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 55.