МОНГОЛОЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. Който е характерен за монголоидната раса. Едното момче бе светло, синеоко, другото мургаво, с монголоидни очи. Й. Радичков, БФ, 49. Чингис, .., беше нисък, широкоплещест, доста грубичък, с черна като смола коса и съвсем монголоидно лице — поради което именно му викаха Чингис. Д. Димов, Т, 91. Авторите, които изказват мисълта за тунгуския произход на корейците, основават своите предположения на техния явен монголоиден физически тип. Г. Костов и др., К, 96.
◊ Монголоидна раса. Спец. Една от големите човешки раси, хората от която се отличават с жълтеникава кожа с различни оттенъци, прави остри черни коси, плоско лице, широки скули, слабо изпъкнал нос, кафяви очи с характерна гънка на горния клепач. и др.; жълта раса. В зависимост от цвета на кожата различават бяла, жълта и черна раса, а в зависимост от наличността на редица други анатомични белези — европеидна, монголоидна и негроидна. Ал. Гюровски, АЧ, 66.