МОНЕТА̀РНИЦА ж. Истор. Работилница, в която се секат монети. Сеченето на пари в тогавашните софийски монетарници е ставало от метали, добивани в самата област. П. Делирадев, В, 197. И докато при Галиена след един век монетарниците на Мизия и Тракия са били затворени поради монетна криза, то само в Сердика е била учредена постоянна римска монетарница. Р, 1927, бр. 240-241, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)