МОНЀТНИК, мн. -ци, м. Рядко. Монетарница. Владетелят, .., не се побоява дори от светостта на църковното изкуство. Там, където то се е поблазнило да се увековечава в благородни метали, дворцовите монетници го превръщат в кюлчета и пари. Н. Драгова, КО, 119.