МОНЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Философско учение, което приема, че в основата на света има едно единно начало — дух или материя, идеално или материално. Противоп. дуализъм. За живота монизмът говори, че нищо не е произлязло по свръхестествен начин, а всичко с течение на времето се е образувало постепенно и последователно, и то по едни строго определени закони. ИС, 1909, кн. 10-11, 22.
— От нем. Monismus.