МОНИСТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Филос. Прил. от монизъм; монистичен. Там [в книгата] се говори за най-висши философски въпроси — за монистическото обяснение на света, за класовото деление на обществата, .., всичко! П. Славински, ПЩ, 49. Тук аз имам предвид стремленията да се постигне един монистически мироглед, като се приеме, че и най-малките частички на материята, атомите, са снабдени с психически способности. Р, 1926, бр. 219, 2.