МОНОГРАФЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до монография. Някои от тях [литературните историци] се впуснаха да пишат монографични изследвания, без да овладеят онова, което беше разработено преди тях. Б. Ангелов, ЛС, 16. За този свят обикновено не се споменава нищо в книгите по обща история на изкуството, а и в монографичните трудове, които разглеждат живота и творчеството на отделните художници, също разказват твърде малко за него. Хр. Ковачевски, СК, 7. Главата с обща характеристика на 80-те години ще бъде последвана от глави с монографични очерки за Иван Вазов, .. и др. Г. Цанев, СИБЛ, 125.