МОНО̀КЪЛ, мн. -кли след числ. -къла, м. 1. Кръгло оптическо стъкло, което се слага само на едното око вместо очила. Той беше замръзнал на стола си в някаква съвършена немска коректност и само блясъкът върху дебелия монокъл, който скриваше широко разтвореното му око, трептеше. Ст. Дичев, ЗС I, 24. — Там има още няколко души дриплювци вагабонти измърмора Гробов, като гледаше с монокъла си. И в това кафене се навлякоха. Ив. Вазов, Съч. VI, 86.

2. Фотогр. Прост тип фотографски обектив от едно двойно изпъкнало стъкло.

— От фр. monocle.


Източник: Речник на българския език (онлайн)