МОНОЛЍТ м. 1. Геол. Голям цялостен каменен блок. Скоро след това вулканът млъкнал. Той сякаш се задавил от собствената си злоба, защото от гърлото му .. се издигнал колосален лавов монолит, който достигнал 375 м. височина. Хр. Тилев, В, 33-34.
2. Обелиск, статуя, изсечена от такъв каменен блок. Теодосий Велики донесе от Хелиополис обелиска — тоя огромен монолит, полиран камък с леко керемиден цвят и сини зърна. Хилядолетните йероглифи сякаш са дълбани преди няколко дни. А. Каралийчев, С, 31. Гробниците са оградени с 16 „пазачи“ — фигурите на лъвове и овни. Отпред, от двете страни — два огромни монолита — жертвените колони, където е горял вечният огън на любовта. Т. Генов, Избр. пр, 336. В дъното на мъничка поляна, .., е издигнат паметник. Този паметник представлява двуметров монолит, на който има медна плоча. Г. Караславов, Избр. съч. III, 198.
3. Спец. Бетонни и други конструкции, които са изградени във вид на единно цяло. Колко подземни скали си създал! С колко скрити, бетонни монолити си подобрявал това божие творение — земята, за да живеят нейде човеците — и по-добре, и по-сигурно. Г. Стоев, КЛ, 72.
4. Прен. Нещо здраво споено в едно цяло.
— От гр. μονόλιϑος прeз фр. monolithe.