МОНОЛО̀Г, мн. -зи, след числ. -га, м. 1. Форма на реч, която представлява разгърнато изказване на едно лице. Борис продължаваше да бълнува .. Монолозите му ставаха постепенно по-къси и по-редки, докато най-сетне изтощението го накара да заспи. Д. Димов, Т, 538-539. Харитина и Стефанка се връщат вече .. Ще ги ожени, тук ще си доведе зетьове. Пак ще се оживи тая запустяла къща. — А защо досега не оженихте Филипа? — запита Зографа с желание да прекъсне тоя безконечен монолог. В. Геновска, СГ, 135. Здравковата майка не слушаше бъбривия раздавач .. И тя не изслуша многословния монолог на раздавача, нито чу неговото „хайде довиждане“, а продължаваше да стои на прага и да препрочита равните редове. Цв. Ангелов, ЧД, 72.
2. Литер. Продължително самостоятелно изказване на едно действащо лице пред публиката, пред друго лице или пред група лица в драматическо произведение. Обичаше да повтаря цели монолози из ролите, които беше играл или пък рецитираше стихове. Й. Йовков, Разк. I, 190. Словото на сцената трябва да носи действие, ярко действие и тогава когато няма партньор, когато актьорът произнася монолог. Т, 1954, кн. 5, 23. Много мъчно се дава словесна характеристика на действуващо лице във форма на монолог. Иска се необикновеното майсторство, което отличава монолозите на Островски, Чехов, Горки. Н. Лилиев, Съч. III, 329.
3. Литер. Малко литературно произведение, предимно хумористично, в което разказът се води само от името на автора или на някой от героите. А било е време, когато и сам той, и неговите критици са съзирали нещо в творенията му, в онзи рой ситни песни, балади, монолози и поеми, които блещукат като хубава огърлица. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 13. Но сборникът [„Вечеринки и утра“ от Ив. Ст. Андрейчин] не съдържа само сатирични и изобличителни творби в пряк смисъл на думата. Застъпени са почти всички жанрове: сцени, монолози, диалози. Ив. Богданов, СП, 199. Повече обща литературна замисъл има в хумористичните монолози „Разни хора, разни идеали“. Б. Ангелов, ЛС, 235.
◊ Вътрешен монолог. Литер. В литературно произведение — мисли и преживявания на герой, изразени негласно, беззвучно. Караславов показва силата на своя талант преди всичко в психологическите анализи, в т. н. вътрешни монолози, чрез които разкрива духовната характеристика на своите героини. С, 1952, кн. 4, 199. Често [Сартр] прибягва до известни писателски маниери: вътрешния монолог, едновременност на разказа, разнообразява действието с репортажни елементи. ЛФ, 1958, бр. 5, 4.
— От гр. μονολογία 'разговор с един'.