МОНОЛОГЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Монологичен. Словото на сцената може да бъде монологическо. Монологът, както знаем, е речта на актьора в отсъствието на другите действащи лица. Н. Лилиев, Съч. III, 298. Мислите, които са развиват в едно съчинение, могат да бъдат изложени в трояка форма: монологическа, диалогическа и епистолярна. Т. Шишков, ТС (превод), 130.