МОНОТЍПИЯ ж. 1. Спец. Обикн. ед. Начин на печатане на рисунка, нанесена с маслени бои върху гладка метална плоча, след чието загряване и пресоване се прави само един отпечатък на специална дебела хартия. Творбите на виетнамските живописци имат всички прелести на техниката на монотипията, но се издигат над нейните капризни изненади с превъзходния рисунък. ЛФ, 1959, бр. 1, 4.
2. Изк. Рисунка, отпечатана по този начин. В много от монотипиите прозрачността и лекотата на цветния акорд придава лирична задушевност и романтика на родния цвят. ВН, 1959, бр. 2466, 4. Изложба на монотипии.