МОНОТО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който звучи с един и същ тон, интонация, звук, шум и под.; еднообразен, еднозвучен, еднотонен. Княжевският гуслар бе седнал недалеко от нас и бе подфанал някаква монотонна песен. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 33. Една цигулка реди монотонна мелодия в тишината. К, 1963, кн. 3, 38. Песента на щурците не замлъква. Монотонна и приспивна, тя се носи отвред — сякаш извира от земята. Ст. Марков, ДБ, 266. Всичко сякаш е спотаило дъх и тревожно чака нещо. Чуват се само монотонните и дремливи удари на дъжда. Й. Йовков, Разк. II, 152. Мелницата беше вече близо. Митко чуваше нейното монотонно бръмчене, смесено с ритмично потракване. М. Марчевски, МП, 160. Студеният и монотонен шум на речната вода, прохладата .. — всичко му действаше успокоително. К. Калчев, СТ, 185.
2. Прен. Който е един и същ, в който няма разнообразие, промени; еднообразен. Хората се оживиха .., защото сред монотонния живот на градчето дойде нещо странно, нещо небивало. Елин Пелин, Съч. IV, 69. Дните течаха безкрайни и монотонни, снеговете затрупаха полетата край Прага. В. Геновска, ПЮФ, 132. — Иванка Ботева идваше от далечен край и се появи на фона на монотонните улици като необикновено явление, носещо дъх на нещо свежо. Н. Ферманджиев, РХ, 217. Пътуването е монотонно и скучно. Б. Шивачев, ПЮА, 122. От ниското небе ръмеше монотонен и ситен дъжд, върху планинските склонове пълзяха мъгли. Д. Димов, Т, 654.
3. Мат. За функция — който постоянно расте или намалява.
— От гр. μονότονος прeз нeм. monoton. — В. Пундeв, Читалищe, 1870, 100.