МОНОТО̀НИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Монотонност. Ние сме изненадани от тънката му [на младия учен] наблюдателност, от способността да прониква зад привидното монотоние на ежедневието и да разкрива интимните радости, надежди и мечти на хората. Е. Каранфилов, Б III, 283-284. „Нашият писател, мисли той [Цено Тодоров], живее в голямо монотоние и макар да говори и пише по литературните вестници за народа, за селото и пр., стои всъщност цял ден по кафенетата и гледа на улицата през витрината.“ С. Казанджиев, СбАСЕП, 488. Когато умствената работа е еднообразна, задължителна и трае всеки ден по дълги часове, създава особена мозъчна апатия, ..: това е вседневно бреме, което автоматизира интелекта, .., и все повече угнетява със своето монотоние. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 24.