МОНОФА̀Г м. Зоол. Животно, което се храни само с един вид растение или животно или с няколко вида, сродни помежду си. Една от главните причини за масовото разпространение на гъботворката у нас е бързото унищожение на високостъблените гори .. От такъв характер е и широкото разпространение на овощните молци.., които обратно на гъботворката, са монофаги. Пр, 1952, кн. 6, 61.
— От гр. μονοφάγος 'който се храни само с (едно нещо)'.