МОНОФИЗЍТ м. Рел. Последовател на монофизитството. След известно време преп. Максим бил принуден да напусне и манастирското уединение и да поеме голготския път на мисионера — борец за утвърждаване на православието. Виждаме го в Крит, в спор с местните монофизити; в Картаген. Амв., 2011, бр. 3, 27. Монофизитите биле последователи на Евтихия и се наричат така според учението си. Сега те са известни под името яковити. ПСп, 1876, кн. 11-12, 59. В ХIV век (1423 г) цели укрепени градове бяха препълнени с еретици. Един от тези градове беше Мъглин. В Мъглин имаше богомили, павликяни и чисти армени (монофизити), с които са бори мъгленският епископ Иларион. Р. Каролев, УБЧИ, 107.
— От гр. μόνος 'сам, единствен' + φϑσις 'природа' през лат. monophysita.