МОНОХРО̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Спец. Едноцветен; монохроматичен. Противоп. полихромен, полихроматичен. Вместо прост профил само в контури явява се композиционна рисунка, с перспектива и с монохромно или полихромно обагряне. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 270.