МОНОХРО̀МИЯ ж. Изк. Използване на един цвят за украса на произведения на архитектурата, скулптурата и приложните изкуства; едноцветност. Противоп. полихромия.
— От гр. μόνος 'един' + χρώμα, -ατός 'цвят'.
