МОНТА̀ЖНИК, мн. -ци, м. 1. Работник, който извършва монтаж на машини, съоръжения и др.; монтажист, монтьор. — Не ти ли харесваше шивачлъка, та го заряза и стана монтажник? — питам тантурестия Стефан, .. — На село и чист въздух, и клиентела. Д. Дамянов, ПИЩ, 79. Монтажниците му се радваха, а той [кранът] .. с кралимарковска сила пое многотонните машини и кротко ги постави там, където му посочи русата кранистка от стъклената будка. Д. Кисьов, Щ, 514. Строителите и монтажниците на доменната пещ работеха усилено.
2. Работник, който сглобява готови елементи и конструкции в строителството; монтажист. През идващата година.. монтажниците и строителите.. обещават да предадат за експлоатация предсрочно.. друг важен обект. ОФ, 1958, бр. 4453, 1. На строежа на панелните жилищни блокове работят опитни монтажници.