МОНТАФО̀Н м. Спец. Говедо от монтафонска порода. Всички ние като добри домакини се надпреварвахме да му покажем .. просторния стопански двор, игривите теленца симентали и монтафони. НК, 1958, бр. 46, 1. У нас сивокафявото алпийско говедо е известно под името монтафон. Внесените у нас монтафонски бици и крави са от различни развъдни райони на Швейцария. Кр. Генджиев и др., Ж, 35. ● Обр. „Не кряскай, казва [майорът] така, монтафон необразован! Не смущавай тържествената минута!“ П. Незнакомов, БЧ, 23.

— От нем. собств.


Източник: Речник на българския език (онлайн)