МОР, мо̀рът, мо̀ра, мн. (остар. и диал.) мо̀рове, м. 1. Смъртоносна епидемична болест, от която масово умират хора и животни; мория, морилка. В града върлуваше мор; тежка епидемия беше обхванала и войска, и население. Г. Райчев, Избр. съч. II, 47. — Една година хвана мор по овцете. На ден по десет умираха само от моите. Голяма мъка бе. К. Петканов, П, 152. И ще бъдат на места гладове, морове и трусове. КТЕМ, 502. Да беше мор, да беше чума, / че в гроба гърло не гладува (...). / А то — градушка ни удари. П. К. Яворов, Съч. I, 44. Холерен мор. ● Нар.-поет. Мор моря (заморя, изморя). Припаннала тъмна мъгла, / .. / Вредом света изгладила: / .. / По овчари мор морила. Нар. пес., СбНУ IХ, 7. Бре, клето село Калугерово! / Мор го замори, черната чума. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 116. // Стесн. Диал. Болестта чума или холера; мора2. По онова време в България върлуваше мор и свински бяс, от който всякой се спасяваше, както и дето може. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 13.
2. Масово измиране, смърт; мора2. Сега наставаше ред за погребенията. А такива имаше твърде начесто поради необичайния мор от една нищо и никаква „испанска муха“! А. Христофоров, О, 24. Стана един с хлътнали скули мъж и целият настръхнал, изкрещя: — Стига вече! Децата ни мрат от глад! Мор надвисна над града! Д. Линков, ЗБ, 61. — Ти навярно си спомняш какви тежки години минаха след войната — оскъдица, немотия, храна за добитъка не остана. И умираха говедата като мухи наесен. Мор, ти казвам! Π. Михайлов, ПЗ, 176. Земята остана скована под ледената снежна кора и през месец сухи, когато настана истински мор по добитъка. Д. Талев, С II, 286.
3. Като прил. неизм. Диал. През който има епидемична болест, от която умират много хора или животни. Що требеше се си купиф, / се си купиф, ке се женя; / се погоди мор година, / .., / сите моми изумреле. Нар. пес., СбБрМ, 354.
МОР прил. неизм. Остар. и диал. Морав, виолетов; морен2, моров, моралия1, морничкин. Кога дойде лудо-младо / при тебе, при тебе: / да съблечеш мор фереджа, / гелино, гелино. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 55. Лепо чем ви дар дарити: / църна чоха, некроена, / мор калпаци, неносени. Нар. пес., СбНУ I, 5. Три се орли вият над Будина града; първи орел носит от юнака глава: / .., / втори орел носит от юнака ръка / со се мор долама, со се бурма пърстен. Нар. пес., СбБрМ, 351.
— Тур. mor.
МОР частица. Диал. Мо̀ре, мо̀ри, мо̀ро. Марийка дума майци си: / „Майне ле, мор моля ти са, / пак ти са молѝ на бачка, / давно ма даде на Николча“. Нар. пес., БО, 1874, бр. 3, 11.