МОРА̀ВА ж. Равно място, покрито със сочна, зелена трева; поляна. На зелената морава край кладенеца, в сянката на висок клонест бряст, бяха се събрали десетина момчетии от Дипляново. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 305. Мястото е хубаво и весело, вода бистра и студена, морава равна зелена. Ил. Блъсков, ПБ I, 26. Лятно време [реката] прилича на една мътна жабунясала край брега си бара .. Завехнаха моравите, по които едно време пасяха овчи стада и припкаха ергелета. А. Гуляшки, ДМС, 210. Буйно великденско хоро се е завъртяло на поляната пред дядо Пенюва двора. И друга година по Великден се е въртяло то тука на тая хубава морава, но сега нечувано и невиждано е то. Ц. Церковски, Съч. I, 119. Лежи, умира млад юнак / .. / Дюшек му зелена морава, / възглавничка белий камък, / завивка му синьо небе. Нар. пес., СбВУ ХХVI, 132.