MOPА̀BKA ж. Умал. от морава; малка морава. Двете дружки, седнали на моравката край кладенеца, приказваха си весели и безгрижни за това, за онова. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 15-16. В двора пред двуетажната къща, .., с чимшири край малка моравка, около която жълтееха латинки, разноцветни богородички и гергини, лежеше раненият. Ем. Станев, ИК III и IV, 500. Ето там, на оная прелестна моравка, .., гладка и тиха, зелена като смарагд, .. сядаш на нея, .., и ти мислиш, че се намираш в блян, изплетен от зеленини. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 54.