МО̀РАВОСЍН, -я, -ьо, мн. -и, прил. Който е син с морав оттенък. Настрани магазинерът на кооперацията мокреше с кърпа моравосинята подутина край окото си. В. Андреев, ПР, 134-135. Небето беше кървавочервено — на вятър. Тежки моравосини облаци удавиха светлината на запад. С. Чернишев, ВМ, 162. Гледах далечните моравосини гори, залеза, .. Един такъв тих и безметежен свят, сякаш в него никога нищо не се е случвало. Н. Стефанова, РП, 73.