МО̀РАВОЧЕРВЕНЍКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е червеникав с морав оттенък. Там, дето имаше лозя, склоновете пламтяха от кармина на ластарите и от моравочервеникавия цвят на дивите круши. Ив. Давидков, КХ, 93. Лицето му беше валчесто, месесто, носът — широк и моравочервеникав. А. Гуляшки, ЗР, 120.