МОРА̀ВЦИ1 мн., ед (рядко) мора̀вец м. Истор. Народ, населяващ раннофеодалното западнославянско моравско княжество (IХ и X в.), разположено на територията на историческата област Моравия, днес в пределите на Чехия; моравчани. Само една малка част от западните славяни — моравците и панонците, част от поляците и южните славяни са били покръстени и слушали проповеди на чужд и непонятен език. Пр, 1952, бр. 5, 84. Западните славяни — поляци, чехи, словаци, моравци, полабци и прибалтийци, живеели в поречията на реките Висла, Одра, Лаба. Ист. VI кл, 44. Построена през ХII век и укрепена от австроунгарската императрица Мария Терезия, крепостта е била едновременно и място, където са били затваряни борците за свобода: чехи, моравци, поляци, италианци и др. ВН, 1959, бр. 2525, 4. И българин с разтворени обятя / моравци, руси, сърби призова — / и даде радостен на свойте братя / той правдата в божествени слова. К. Христов, ПП II, 64. // Ед. Мъж от основното население на този народ.
МОРА̀ВЦИ2 мн., ед. (рядко) мора̀вец, м. Истор. Моравани.