МОРА̀ВЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Растението безсмъртниче. — Нали няма да се сърдиш, че на сватбата няма да носиш наниз жълтици? — Стига ми венец от моравче. К. Петканов, СВ, 209. Слиза [Яна] в долчинката и тръгва край чужда градинка. На едно място тя е разградена. Весело моравче показва чудна главица и ѝ се усмихва. К. Петканов, СВ, 46.