МОРАЛИЗА̀ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Неодобр. Който се отнася до морализатор (в 1 знач.) и до морализаторстване. Положителните герои на нашата сцена продължават да бъдат недействени, риторични, морализаторски. Живият живот не се чувства в тях. Т, 1954, кн. 5, 11. Ако г. Попов продължи да пише още песни за деца, да зема за теми повече картини от природата .., като избягва в също време да влага в тях каквито и да е морализаторски тенденции. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 333-334. Морализаторски идеи. Морализаторски подход. Морализаторски тон.
МОРАЛИЗА̀ТОРСКИ. Книж. Неодобр. Нареч. от прил. морализаторски. Говори морализаторски. Δ Държи се морализаторски.