МОРАЛИЗА̀ТОРСТВО, мн. няма, ср. Книж. Неодобр. 1. Проява на морализатор; морализаторстване, морализиране. Струва ми се, че разбирам опасенията на младите хора — страха от морализаторство, от внушения, .., от изработването на общоприложими рецепти, които ще нивелират различията и ще игнорират тъкмо личностното. О, 1978, кн. 13, 40.
2. Качество на морализатор. — А защо ти, уважаеми, допусна синът ти да попадне в милицията?.. Защо не взе мерки да му внушиш, че не всичко му е позволено?.. Усети морализаторството на тия думи, преди още да ги е произнесъл. Ст. Поптонев, НСС, 86.