МОРАЛЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Гръцки. До щампата на новия свети Георги с моралийския фес и с арнаутска ризница виждаше се бомбардирането на Севастопол. Ив. Вазов, Съч. VI, 154. Имал си чибукчия, млад лангера, с червена фланелка и с пъстри моралийски чорапи. З. Стоянов, ЗБВ I, 298.
— От собств. Мора – 'Гърция'. — Друга форма: моралѝски.