МОРАЛЍЯ, -ията, мн. -ии, м. Остар. и диал. Грък.
— От собств. Мора – 'Гърция'. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МОРАЛЍЯ1 ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. Морав, виолетов; мор, морен2, моров, морничкин. Премени се гюзел Тодора, / тенка ленена кошуля / сос моралия сагия, / запаша пояс савички, / та отиде на хорото. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 9.
— От тур. mor 'морав'.
МОРАЛЍЯ2, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. Който се отнася до мор, мора2. Майко, задало са / паша джумалия, / майко, то не йе било / паша джумалия, / майко, най е било / чума моралия. Нар. пес., СбВСт, 51.