МОРА̀ЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на морален (във 2 и З знач.). Тия селяндурчета идват в града така покварени — намеси се и Райна. — Ти заради това ли не искаш да вземеш момиче? — поласкан от моралността на жена си, усмихнато я погледна Цеков. В. Нешков, Н, 263. Истинната и чистата религия е самата твърда подпорка на моралността и на истинното благоденствие на человеците и на народите. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 26. През стогодишното робувание на българската чъркова не само българският язик беше прогонен от лъжепастирите, .., но още и набожността на българина, .., неговата моралност бяха секи ден съблазнени от „наемниците“. Г. Драганов, Лет., 1873, 104.