МОРАТО̀РИУМ м. 1. Юрид. Всеобща отсрочка на плащания и на финансови задължения, давана от правителството със закон поради някои извънредни обстоятелства (война, природни бедствия и др.). Почва [войната] от Шанхай, нали? Върви нагоре, минава през червените провинции, .. и удря в болшевишка Русия .. И изведнъж настъпва облекчение: дават мораториум, откриват се пазари, търговията се оживява. Г. Караславов, Избр. съч. II, 367. — Правителството не си кара работата както трябва. Защо вдигна мораториума на търговците, който им даде на трети ноември? Ако народът и правителството нямат — търговецът откъде ще вземе. В. Геновска, СГ, 442. В 1931 г. президентът на САЩ .. прие молбата на германския президент Хинденбург и обяви мораториум (отсрочка) за репарационните задължения на Германия. Ист. IХ и Х кл., 152.
2. Полит. Временно въздържане от изпълнение на действия, свързани с военната отбрана (ядрени опити, използване на ядрено оръжие, с политическите борби, стачки и др.). Става дума да се спре ядреното въоръжаване с всякакъв вид оръжие — било атомни, водородни или неутронни бомби и снаряди; .., да се обяви мораториум на ядрените взривове за мирни цели. П, 1978, бр. 1, 8. Авторите на писмото молят президента да се продължи мораториумът върху всички ядрени опити. ВН, 1960, бр. 2638, 1. Съветският делегат .., заяви, че най-актуалният въпрос понастоящем е западните сили да уточнят атомния мораториум, засягащ опитите с малокалибрени ядрени оръжия. ВН, 1960, бр. 2638, 3. // Книж. Разш. Временно задържане, отсрочване изпълнението на нещо, обикн. с административен акт. Синдикатът настоява за мораториум върху пенсионирането на хабилитирани лица до приемането на закон за науката.
— От лат. moratorius 'забавящ' през фр. moratorium.