МО̀РГА ж. 1. Помещение към болница, в което се оставят временно трупове на покойници. Тя не заплака и пред трупа на мъжа си. Само го погледна с просълзени очи, погали лицето му, стисна устни и мълчаливо си тръгна от моргата. П. Славински, ПЩ, 39. С разтреперани колене забърза и си помисли как сега щеше да лежи простряна на тротоара, как щяха после да я откарат в моргата и да чакат да я потърси някой от близките. М. Грубешлиева, ПП, 134. В моргата бяха експедитивни. — Ето ви я бабата! — каза старецът — прислужник и посочи ковчега. П. Незнакомов, СНП, 19. ● Обр. Цялото поле пред нас беше покрито с трупове. Една страшна и безкрайна морга. Й. Йовков, Разк. II, 193.
2. Прен. Разг. Ирон. Болница, в която медицинското обслужване е на ниско равнище, поради което смъртността сред болните е голяма. — Добре ли ще е да го изпратим в болница, а? — Ако имате средства, изпратете го, .. — рече лекарят и тутакси прибави: — Но не в държавна болница, държавните болници са морги. Г. Караславов, С, 182.
3. Прен. Разг. Нехигиенично, студено помещение. Мазетата бяха все едни и същи. Понякога някакъв наперен момък ще кресне в лицето на надзирателя: „Кажи на мистър Дилс, че в тази морга не може да се работи!“ Бр. Йосифова, БЧМ, 195.
— От фр. morgue.