МО̀РДА ж. 1. Рядко. Предна част на глава на животно, обикн. на куче; муцуна.
2. Прен. Разг. Грубо. Лице на човек; мутра, муцуна. Стойчо не искал да дели властта с първия си помощник. На̀ ви юмрук по мордата. Н. Каралиева, СМ, 55. Само да ми се оплачат, че не си изпълнявал обязаностите си редовно — мисли си: мордата ще ти разбия, знаеш ли ти това? Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 9. Той [Масалитинов] казваше [за Сарафов]: „Това е характерен руски градоначалник. Стихия. Човек, който бие по мордата, рита в корема, а пред Хлестаков почти пълзи.“ Ив. Димов, АИДЖ, 125.
— Рус. морда.