МОРЀ, мн. -та и (остар., сега поет.) -я, ср. 1. Естествено огромно пространство от солена вода, по-голямо от езеро и по-малко от океан, което покрива значителна част от повърхността на земята. Морето беше тихо и гладко, като застинало стъкло. Й. Йовков, Разк. II, 54. Във вълнолома отмерено биеше морето, разлюляно от далечно мъртво вълнение. Д. Добревски, БКН, 20. Португалците, .., потърсиха по море път, който .. да води в Индия. С. Бобчев, ПОС (превод), 248. Повръхнината на Земята стои от големи суши и големи води — моря и океани. Π. Р. Славейков, ПЧ, 4. Видях аз морето — зелено и тъмно, / и белият кораб на път. Е. Багряна, ВС, 35. От жеравите сив е небосклонът. / Студено им е в родните места, / потеглят те отвъд моря да гонят, / което се не стига — пролетта. Бл. Димитрова, Л, 73. Убава мома род немат, / .., / дълбоко море дно немат. Нар. пес., СбБрМ, 437. Направи добро, па го хвърли в морето. Послов. Майчина клетва и през море стига. Погов., СбНУ ХLVII, 448. Жена, огън и море да не срещаш по-добре. Послов. Пътувам в открито море. Δ Стоките се пренасят по море и по суша. Излаз на море. Тропически морета. Арктически морета.
2. С предл. на. Брегът на това пространство, обикн. като място за почивка, лечение, спорт и др. Навярно майка ще отиде някъде — или на море, или на Средногорските бани и татко ще остане съвсем самичък. Д. Ангелов, ЖС, 129. През лятото ходя на море, а през зимата — на планина. // Разг. Почивка, летуване, курорт край този бряг. — Защо, аз си работя всяко лято за едно море пари! Заедно с бензина. О, 1979, кн. 17, 42. ● Обр. Слезнал ненадейно от университетската скамейка в житейското море, той беше като човек, паднал от небето на земята. Ив. Вазов, Съч. ΧΧΙΠ, 94.
3. Прен. Обикн. с предл. на или οт. Обширно, безкрайно пространство, изпълнено с нещо. Мъгляво и светло сияние заля необозримото море на узрелите ниви. Й. Йовков, Ж 1945, 259. Накъдето и да погледнеш — море от хълмове и лесове, сивозелено море, което няма край. С. Северняк, ИРЕ, 321. Оттам нататък се издигаха към небесата Повиенските планини — застинало море от възвишения, на които краят се губеше в мъглявината на хоризонта. М. Кремен, Б, 108-109. Гледката е величествена, необикновена! Неизбродимо море от пясъци. Ив. Мирски, ПДЗ, 193. Точно пред носа на лодката все така мигаше силният созополски фар, а зад кърмата оставаха дълбочините на Бургаския залив — море от мрак. П. Вежинов, ДБ, 71. Вървя край смълчаните хижи, / в море непрогледна мъгла. Хр. Смирненски, Съч. I, 56. // Голямо пространство, в което трудно може да се открие, намери нещо. — Слушай, шегата настрана. Сам разбра, че не е толкова лесно да го открием. София е море. К. Кюлюмов, ПШ, 71.
4. Прен. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. с предл. от. Голямо количество от нещо. Войниците нетърпеливо се изсипват на перона. А срещу тях се раздвижва огромното човешко море от посрещачи. В. Нешков, Н, 252-253. Как ще премина през това море от мъки и ужас? Гледам напред и виждам купища листи, които трябва да напълня с разкази за човешко страдание. А. Дончев, ВР, 226. Зелени ели, подобни на тесни пирамиди, стоят милиони една до друга. Те са море, океан, из който извива, или по-добре, блуждае пътеката. Ив. Вазов, Съч. ХV, 52. Тия чисти Калинкини сълзи го изненадаха. Те като че му откриха едно море от потайна мъка, грижливо крита от хорски погледи. Ц. Церковски, Съч. III, 22. Да спрат фабричните комини / и всеки черен труд да спре, / и туй намръщено море / от морни роби и робини / да озари и приласкай / усмивката на първи май! Хр. Смирненски, Съч. I, 113.
5. Спец. Обикн. мн. Тъмни петна, които се наблюдават по повърхността на Луната и Марс, представляващи ниски равнини. Тъмните петна, които са били забелязани на лунната повърхност още във времето на Галилей, са били наречени морета, макар че в тях няма нито капка вода. Астр. ХI кл, 1964, 63. Скоро след изобретяването на телескопа било установено, че лунните морета не представляват водни пространства, а само площи, които са по-ниски от останалите части на лунната повърхност. Н. Николов и др., СС, 34. Колкото се касае до марсиански морета .. то те по всяка вероятност са понижения в релефа, малко повече овлажнени и може би покрити с някаква съвършено своеобразна растителност. НТМ, 1962, кн. 1, 13.
◊ Вътрешно (затворено) море. Геогр. Море, което се намира дълбоко в някой от континентите и се свързва с океана чрез проток. Черно море е вътрешно море. Разположено е между Балканския полуостров, Руската равнина и Мала Азия. Геогр. VII кл, 88. Атлантическият океан се е врязал дълбоко в територията на Европа и е образувал много вътрешни морета, заливи, полуострови и острови. Геогр. VI кл, 3. В затворените морета, например в Черно море, приливната вълна е толкова малка, че почти не се забелязва. По крайбрежията на океаните височината ѝ е 3-4 метра. Д. Славчев и др., БМ, 25.
~ Акъл — море, <и> ум — бръснач. Разг. Подигр.; Акъл — море, ум — брич. Диал. Подигр. Употребява се за подчертаване, че дадена постъпка, проява е много глупава, неразумна. В морето с лъжица вода да притуряш. Диал. Беден съм, а помагам на богаташ. Да не <би да> са ти потънали (изгорели, пропаднали) гемиите в морето (Черно море); Гемиите ли са ти потънали (изгорели, пропаднали) в морето (Черно море). Самост. или със следв. изр. със съюз че, та. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой се е намръщил или умислил, без да има сериозна причина за това. Дупка в морето. Разг. Нищо съществено, без значение, последици, резултат. Войнов: — Α-е! Ти си се изплашил? Ти нямаш смелост да си кажеш мнението! Милко: — Все едно, моето мнение ще бъде дупка в морето. Г. Джагаров, П, 56. И в морето да влеза, па сух ще излеза. Диал. Неодобр. Отървавам се от каквато и да е отговорност за извършена нередност, престъпление и под.; оставам ненаказан. И морето да се излее на него, па нема <да> му стигне. Диал. Неодобр. Ненаситен човек. Капка в море<то>. Разг. Нещо съвсем малко, незначително, недостатъчно. Децата растяха, растяха и разноските, а заплатата не помръдваше. Ех, дадоха там по някоя стотарка за децата, но то беше капка в море. Г. Караславов, Избр. съч. II, 210. — В кулата на болярина невям има оръжие: копия, мечове, лъкове, .., а нам ни трябва всичко това. Щото взехме плячка от татарите след боя, бе капка в морето. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 246. Като че <ли> (сякаш) са му потънали (изгорели, пропаднали) гемиите в морето (в Дунава, в Черно море). Разг. Ирон. Казва се, когато някой се е намръщил или умислил, без да има сериозна причина за това. Море<то> е до колене (коляно) за мене; морето ми <е> до коляно (колене). Разг. 1. Твърде самонадеян съм, вярвам, че мога да постигна всичко без затруднение. Калчев добре познаваше тия самонадеяни и наперени момчета, за които морето е до колене. В. Нешков, Н, 120. 2. И най-големите трудности, изпитания, препятствия ми изглеждат леки и не могат да ме отклонят, да ме спрат в изпълнението на нещо. Пъргавият Стамболов беше готов да отиде не само в Търново, но и на оня свят, стига само да може да ся направи нещо [за въстанието]. Труд, мъки, неволи, глад, смърт и пр., бяха за него море до колене. З. Стоянов, ЗБВ I, 203. —Женски акъл! — маха безнадеждно с ръка капитанът. — Ама и аз какво съм седнал да споделям с тебе. За тебе морето е до коляно. П. Незнакомов, ПС, 157. Морето е до коляно (колене). Разг. Самост. Лесно постижимо е (нещо). Станкулов продължаваше разговора: — Е, морето не е до коляно, зная. Но нали от нас зависи. М. Марчевски, П, 201. От древни още времена / ръмжи / на страстите ни псето / и до колене е морето, / щом свиваш / леко колена. Кр. Вълков, МДД, 228-229. Направих (пробих) дупка в морето. Разг. Ирон. Усилията ми, трудът ми останаха без резултат; нищо не съм постигнал. Като си бил в Европа, па си пробил дупка в морето. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 24. Не ще ме умие ни Бяло море. Диал. Нищо не може да ме оправдае, много съм виновен. Нося вода в морето. Диал. Върша нещо напълно безполезно, излишно. През (зад) девет <земи и> морета. Разг. Много далече. Защо неговият Крумчо, вече доктор, .., вместо да си дойде и да си гледа живота, се е запилял в чужда държава, през девет земи и морета да се бие? Г. Караславов, Избр. съч. I, 379. Аз ги [родителите си] обичам, аз през девет морета си ида само за тях. Ив. Кирилов, Ж, 54. Закъде си готвил тоя вързоп? За саракинската ли земя, дето е зад девет морета? Ст. Загорчинов, ДП, 481. През море. Разг.; През море. Диал. Надалече. Ти искаш да ми отведеш сина, да го заведеш в бащината си къща .. — Нема да отидем през море — ето: на същата улица. Ела и ти с нас, елате сички с нас, там е по-широко. Д. Талев, ПК, 166. — Да пее сама [Пенка] — през море да е, ще я позная! Елин Пелин, Съч. I, 162. През море му (ѝ) вечеря. Диал. Във 2 и З л. Възклицание за изразяване на желание нещо или някой да е далече от нас (обикн. за някаква болест и под.). Половин година се не бе минало, откак се доби Райка, кога, отде да се земе невярна болест — през море ѝ вечеря! — та нагази Младенча. Т. Влайков, Съч. I, 1925,7. — Е ... като не искаш да ни попееш — върви си! През море ти вечеря! — рече Пелинко. Елин Пелин, Съч. I, 250. През море те прекарва вода да не пиеш. Диал. Голям, изкусен лъжец е. Рибата още в морето, а той <тя> тигана слага.; рибата още в морето, той турил тиганя, <за да я пържи>. Разг. Ирон.; Рибата в морето, ний туряме кошлето. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно. — Тетко, когато свърша института и взема първата си заплата, ще ти купя нова рокля. А ти си помисли дотогава какво точно искаш, та по желание да е .. А Нели вика: — То рибата още в морето, а тя тигана слага. В. Бончева, АП, 133. У море да го хвърлиш и морето ще го изхвърли. Диал. Много е лош, проклет. Хваща ме / хвана ме (фаща ме / фана ме) море<то>. Остар. Заболявам от морска болест. Там [на парахода] добре хранят, стига само да не тя хваща морето, та да можеш да ядеш. АНГ I, 420. Много пъти щях да падна от камилата си, на която от люшкането ми прилошаваше, като че ме фаща море. Ив. Вазов, Съч. VII, 180. Черпя морето с лъжица. Разг. Полагам напразни усилия за нещо неизпълнимо; върша работа, от която няма никакъв резултат.
МО̀РЕ частица. 1. Нар.-поет. При обръщение или само като обръщение — за изразяване на близост, фамилиарност. — Море Тодоро, медена душо, / тегли ли вода, напой ми коня. К. Христов, СК, 71. Море лудо, море младо, / женено си или не си? Нар. пес., СбБрМ, 388. Цветето ми проговори: / — Море, лудо, лудо младо! / Ти ме бери, ти ме носи, / не ме давай на момите. Π. Р. Славейков, КНП, 113. Думите на песента все по допадаха на самия певец — той пееше: Сладно ле, тиха гълъбка море, / Сладно ле, златна ябълко! / Расла си, Сладно, при майка море. / Кахъри не си виждала. А. Страшимиров, ЕД, 26. — Бре, шопе, ние со свещ те бараме! Едвай те изнайдосме. Бре, не ни познаваш, море? Ив. Вазов, Съч. ХХV, 118.
2. Разг. При реплики в началото на изречение или самостоятелно за изразяване на възражение, несъгласие; ами2. Когато бях малък, мама често казваше пред хората: — Я, какво хубаво пее! Той ще ми стане даскал! Но баба веднага я пресичаше: — Море, даскал! Само поп, баба, само поп! Ст. Даскалов, БП, 9. Наближи зима, .. — а за амнистията нито дума .. — Ама нали .. Народният блок .. — Море! — рече непознатият. — Лъжат народа и това си е! Г. Караславов, Избр. съч. II, 263. Какво ѝ се случи? Вълк ли я сдави? — Море, какъв ти вълк, Павлович? За вълци по тоя край от месеци вече не се е приказвало .. Мойта кобилка отиде за царщината. Н. Попфилипов, РЛ, 27.
3. Разг. При реплики — в началото на изречение за изразяване на закана, заплаха; леле. — Ти пък какво си се разкрещял, бе даскале! .. — Море, ако изляза, ще ви науча аз, хаймани такива! П. Здравков, НД, 21. — Смей да ми се върнеш! Пак ще те наложа .. — Море, да ме бутнеш само веч с ръчица, мигом ще те смажа като дървеница! А. Разцветников, ОНН, 22. Море ти .. само да не си оставила [храна за добитъка], аз ще те оправя! .. Телците сега не вземат ли си кърмилката, все ще са слаби после, недорасли, като дете, дето не е сукало от майка си! Ст. Даскалов, БМ, 267.
4. Разг. При реплики — в началото на изречение при подкана, повикване; ей, хей. — Море, я кажи нещо бре, Иване — подвикна Виктор, — или още не можеш да прежалиш кравите на баща си. Зарежи, не мисли! Нема файда. Сл. Трънски, Н, 627. — Море я ставай, та наклади огън в мутвака, па тури вода да се грее, че ще заколя две кокошки да посрещна хората, както трябва. Т. Харманджиев, Съч. III, 18.
5. Разг. При реплики — в началото на изречение за изразяване на страх, уплаха. Прекръсти се [баба Колевица] и каза като на себе си: — Море що му стана на детето, невесто? Цв. Минков, МЗ, 23. — Голяма пукотевица, голямо чудо, .. — Море сърцето ми щеше да изхвръкне. Ст. Мокрев, ПСН, 159.
6. Разг. За подсилване, подчертаване, наблягане върху някакъв факт. Когато някоя [крава] пощръклее, сигурно цял час я дири по сечините и долищата .. — Море цел ден, кажи! Цв. Ангелов, ЧД, 51. — Пък си отваряйте очите, господа, да не се промъкне някой червен! — Море пиле не мое да прехвръкне, камо ли такъв! — отвърна му с подчертано достойнство старшията. А. Гуляшки, Л, 449. По що я позна, че е шавърклива? — Море шавърклива жена, пиян поп и мъжко магаре, .., они отдалеко се познават. Елин Пелин, Съч. V, 78. — Жив ли е дядо ти, здрав ли е? — попита Борис. — Жив и здрав море, рибар пада ли лесно! — отговори гордо багатурът. Й. Вълчев, СКН, 349. Конче припка, вятър вей, / лудо-младо песен пей: / Де гиди джанъм, де! Кат съм, море, тънко та високо, / да съм още бяло църнооко. К. Христов, Кр, 25. Шетба шета море крал Миаил, / шетба шета по Латина града. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 45.
— Други (диал.) форми: морѐ, мо̀ри, мор.